Юлска жега мори житата.
Легнали под сянката дебела,
Илинден - съборът селски,
нашият, ни запознава.
А до вчера,
чертаейки проекти сложни,
аз бях Севера, ти- Юга.
Любовта ни се пресече,
от тоз миг нататък
търсех само теб.
От лятото изпросих си целувки.
На зимата се молих да те срещна,
а беше толкоз лесно.
Едно дете небето ти поднесе,
държейки здраво вързано сърцето,
на юлските копнежи подарено.
Август беше само наш.
Люлееше ни в пазвата си грешна.
Юмрукът на септември беше
брадва, скъсила всякаква надежда.
Оцелявахме до следващият юли,
в росните ливади от светулки.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени