21.07.2018 г., 2:58

Юли, началото на една любов

865 3 5

Юлска жега мори житата. 

Легнали под сянката дебела,

Илинден - съборът селски, 

 

нашият, ни запознава. 

А до вчера, 

чертаейки проекти сложни, 

аз бях Севера, ти- Юга. 

Любовта ни се пресече, 

от тоз миг нататък

търсех само теб. 

От лятото изпросих си целувки. 

 

На зимата се молих да те срещна, 

а беше толкоз лесно. 

 

Едно дете небето ти поднесе, 

държейки здраво вързано сърцето, 

на юлските копнежи подарено. 

Август беше само наш. 

 

Люлееше ни в пазвата си грешна. 

Юмрукът на септември беше

брадва, скъсила всякаква надежда. 

Оцелявахме до следващият юли, 

в росните ливади от светулки. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта избира най-невероятните пътища! Поздравления!
  • Васе, много ми хареса, а финала с тези росни ливади и светулки ме зашемети. Поздрави 🌻.
  • В твоя характерен стил, с интересна образност и естествен изказ...Силновъздействащ финал! Поздрави, Васе!
  • Илинден е като надеждата,винаги ще го има.
  • Много е хубаво и картинно. Буквално съзерцавах визуално предаденото от теб, Васи. Поздравявам те!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...