14 нояб. 2009 г., 00:47

За циганското лято и...

568 0 3

Ширта отново пее своя химн.

Листата във изящен танц се спускат.

Дървета, като сламени купни,

покоя-мир в картината довършват.

Бордюр от албиносова трева

разстила светла ивица по края...

Измамен час на лято в есента

разпръсва птици в синята омая.

 

Да, струва си и само миг живот –

илюзия да бъде, но да диша...

Пред скучните кервани в равен ход,

превърнали и времето в пустиня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Габи! Чудесна си!
    ----
    Здравей, Марина! Толкова е хубаво, че си тук, мила! В тези есенни дни и при нас лятото "наднича иззад ъгъла" Благодаря ти, че усети вълнението ми, чудесна приятелко!
    -----
    Петя! Благодаря ти, Слънчице! С обич за теб!
  • Не съм се и съмнявала, че тук отново ще намеря чудесен стих!
    Поздрави, Люси!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...