Ширта отново пее своя химн.
Листата във изящен танц се спускат.
Дървета, като сламени купни,
покоя-мир в картината довършват.
Бордюр от албиносова трева
разстила светла ивица по края...
Измамен час на лято в есента
разпръсва птици в синята омая.
Да, струва си и само миг живот –
илюзия да бъде, но да диша...
Пред скучните кервани в равен ход,
превърнали и времето в пустиня.