Ширта отново пее своя химн.
Листата във изящен танц се спускат.
Дървета, като сламени купни,
покоя-мир в картината довършват.
Бордюр от албиносова трева
разстила светла ивица по края...
Измамен час на лято в есента
разпръсва птици в синята омая.
Да, струва си и само миг живот –
илюзия да бъде, но да диша...
Пред скучните кервани в равен ход,
превърнали и времето в пустиня.
© Людмила Билярска All rights reserved.
Благодаря ти, че усети вълнението ми, чудесна приятелко!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
