26 авг. 2008 г., 09:02  

За едното име 

  Поэзия » Другая
850 0 13
Стоя на тази сцена, с вдигнато чело -
едното честно име ми остава.
На поражения привикнах. И какво, като
премерени очи, възпитано ме зашлевяват?
След всеки опит, съм едно мълчание -
животът е еквилибристика.
Ехидни са изгубените състезания
и хапят до премала кротките ми, свити мисли.
За факта, че светът е толкова голям,
а Бог далече (даже да го има),
че идваш сам и си отиваш повече от сам.
Какво наистина е твое? - Само името. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Все права защищены

Предложения
: ??:??