26 ago 2008, 9:02  

За едното име

  Poesía » Otra
949 0 13

 

 

Стоя на тази сцена, с вдигнато чело -

едното честно име ми остава.

На поражения привикнах. И какво, като

премерени очи, възпитано ме зашлевяват?

След всеки опит, съм едно мълчание -

животът е еквилибристика.

Ехидни са изгубените състезания

и хапят до премала кротките ми, свити мисли.

За факта, че светът е толкова голям,

а Бог далече (даже да го има),
че идваш сам и си отиваш повече от сам.

Какво наистина е твое? - Само името.


Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радост...
    великолепно стихотворение...влезе в душата ми...с обич.
  • Благодаря ви, че въобще ме четете...непораснал (Томан Томанов), прав си! - финалът седи като пришит за останалото...а и е доста дидактичен...Извинявам се, че предлагам на вниманието ви такива необмислени неща...Простете!
  • Бях!


    поздрав, Рег!
  • Присъединявам се към мнението на Довереница
    Въпрос на светоусет и философия при изказа. Иначе би било шаблон, а в тази страница се прави истинска литература.Нека не нарушаваме правата на автора да бъде уникален, защото точно в това е магията.
    Този стих е поредно доказателство за майсторство.
    И не само...
    Благодаря РЕГИНА!Адмирации!
  • Е точно пък този цитат, за мен е най-слабата част от стихотворението-просто събрани недотам добре думи...С цялото ми уважение-Томи

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...