Регина (Радост Даскалова)
15 374

26 ago 2008, 9:02 2014-09-11T15:20:15+03:00

За едното име

Poesía » Otra

957 0 13

Стоя на тази сцена, с вдигнато чело -

едното честно име ми остава.

На поражения привикнах. И какво, като

премерени очи, възпитано ме зашлевяват?

След всеки опит, съм едно мълчание -

животът е еквилибристика.

Ехидни са изгубените състезания

и хапят до премала кротките ми, свити мисли.

За факта, че светът е толкова голям,

а Бог далече (даже да го има),
че идваш сам и си отиваш повече от сам.

Какво наистина е твое? - Само името.

Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

Радост...
великолепно стихотворение...влезе в душата ми...с обич.

2008-08-27T10:14:18+03:00
Регина (Радост Даскалова)

Благодаря ви, че въобще ме четете...непораснал (Томан Томанов), прав си! - финалът седи като пришит за останалото...а и е доста дидактичен...Извинявам се, че предлагам на вниманието ви такива необмислени неща...Простете!

2008-08-27T02:09:18+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Бях!

поздрав, Рег!

2008-08-27T00:39:13+03:00
Седем (Дани Монов)

Присъединявам се към мнението на Довереница
Въпрос на светоусет и философия при изказа. Иначе би било шаблон, а в тази страница се прави истинска литература.Нека не нарушаваме правата на автора да бъде уникален, защото точно в това е магията.
Този стих е поредно доказателство за майсторство.
И не само...
Благодаря РЕГИНА!Адмирации!

2008-08-26T23:59:03+03:00
непораснал (Томан Томанов)

Е точно пък този цитат, за мен е най-слабата част от стихотворението-просто събрани недотам добре думи...С цялото ми уважение-Томи

2008-08-26T22:48:10+03:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0