Регина (Радост Даскалова) Регина (Радост Даскалова)
15 374
Aug 26, 2008, 9:02 AM  

За едното име

  Poetry » Other
958 0 13

 

 

Стоя на тази сцена, с вдигнато чело -

едното честно име ми остава.

На поражения привикнах. И какво, като

премерени очи, възпитано ме зашлевяват?

След всеки опит, съм едно мълчание -

животът е еквилибристика.

Ехидни са изгубените състезания

и хапят до премала кротките ми, свити мисли.

За факта, че светът е толкова голям,

а Бог далече (даже да го има),
че идваш сам и си отиваш повече от сам.

Какво наистина е твое? - Само името.


Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Радост...
    великолепно стихотворение...влезе в душата ми...с обич.
  • Регина (Радост Даскалова)
    Регина (Радост Даскалова)
    Благодаря ви, че въобще ме четете...непораснал (Томан Томанов), прав си! - финалът седи като пришит за останалото...а и е доста дидактичен...Извинявам се, че предлагам на вниманието ви такива необмислени неща...Простете!
  • vitaniya (Таня Цветанова)
    vitaniya (Таня Цветанова)
    Бях!


    поздрав, Рег!
  • Седем (Дани Монов)
    Седем (Дани Монов)
    Присъединявам се към мнението на Довереница
    Въпрос на светоусет и философия при изказа. Иначе би било шаблон, а в тази страница се прави истинска литература.Нека не нарушаваме правата на автора да бъде уникален, защото точно в това е магията.
    Този стих е поредно доказателство за майсторство.
    И не само...
    Благодаря РЕГИНА!Адмирации!
  • непораснал (Томан Томанов)
    непораснал (Томан Томанов)
    Е точно пък този цитат, за мен е най-слабата част от стихотворението-просто събрани недотам добре думи...С цялото ми уважение-Томи

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0