26.08.2008 г., 9:02 ч.
За едното име
Стоя на тази сцена, с вдигнато чело -
едното честно име ми остава.
На поражения привикнах. И какво, като
премерени очи, възпитано ме зашлевяват?
След всеки опит, съм едно мълчание -
животът е еквилибристика.
Ехидни са изгубените състезания
и хапят до премала кротките ми, свити мисли.
За факта, че светът е толкова голям,
а Бог далече (даже да го има),
че идваш сам и си отиваш повече от сам.
Какво наистина е твое? - Само името.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви, че въобще ме четете...непораснал (Томан Томанов), прав си! - финалът седи като пришит за останалото...а и е доста дидактичен...Извинявам се, че предлагам на вниманието ви такива необмислени неща...Простете!
-
Бях!
поздрав, Рег! -
Присъединявам се към мнението на Довереница
Въпрос на светоусет и философия при изказа. Иначе би било шаблон, а в тази страница се прави истинска литература.Нека не нарушаваме правата на автора да бъде уникален, защото точно в това е магията.
Този стих е поредно доказателство за майсторство.
И не само...
Благодаря РЕГИНА!Адмирации! -
Е точно пък този цитат, за мен е най-слабата част от стихотворението-просто събрани недотам добре думи...С цялото ми уважение-Томи
-
"изгубените състезания
нахапаха лениво
женските ми мисли..."
!!! -
Прекрасна поетеса си!Много те харесвам!
С обич! -
Браво!!!Възхитена съм!!!
-
Прегръщам те за този стих!
-
а и то дали е наше само-името???аз мисля ,че е наша свободата да живееме-поздравявам те -стихът ти води до дълбоки размисли
-
Какво наистина е твое?
Само името.
!!!* -
"Само името."
Има надежда за поезията!
Рег, пиши! Искрено ти се радвам! -
Рег!!! Удоволствие беше за мен - както винаги! Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
великолепно стихотворение...влезе в душата ми...с обич.