21 мая 2016 г., 16:58

За хубавото време

507 0 1

Едни го мразеха, а други го обичаха.
Едни го искаха, а други - вече не.
С различни чувства, хората привличаше.
Вълнуваха се всички въобще.

 

Обсъждаха го медиите често.
Бе сякаш чудо, спуснато нарочно.
Преплитаха се разни интереси,
дали да свърши или да започне.

 

Но можеш ли да промениш съдбата,
която с простосмъртни се шегува?
Когато има ураганен вятър,
орелът в полет, винаги танцува.

 

Хамлетов въпрос нима е нужен,
щом отговорът в бъдещето дреме?
Искаш или не, ще ти се случи
да изживееш хубавото време.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих, Валко, рядко ценим времето, не само времето като живот, а и като климат, все нещо не ни достига....

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...