21 мая 2016 г., 16:58

За хубавото време 

  Поэзия
420 0 1
Едни го мразеха, а други го обичаха.
Едни го искаха, а други - вече не.
С различни чувства, хората привличаше.
Вълнуваха се всички въобще.
Обсъждаха го медиите често.
Бе сякаш чудо, спуснато нарочно.
Преплитаха се разни интереси,
дали да свърши или да започне.
Но можеш ли да промениш съдбата,
която с простосмъртни се шегува?
Когато има ураганен вятър,
орелът в полет, винаги танцува. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »