May 21, 2016, 4:58 PM

За хубавото време

  Poetry
505 0 1

Едни го мразеха, а други го обичаха.
Едни го искаха, а други - вече не.
С различни чувства, хората привличаше.
Вълнуваха се всички въобще.

 

Обсъждаха го медиите често.
Бе сякаш чудо, спуснато нарочно.
Преплитаха се разни интереси,
дали да свърши или да започне.

 

Но можеш ли да промениш съдбата,
която с простосмъртни се шегува?
Когато има ураганен вятър,
орелът в полет, винаги танцува.

 

Хамлетов въпрос нима е нужен,
щом отговорът в бъдещето дреме?
Искаш или не, ще ти се случи
да изживееш хубавото време.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен стих, Валко, рядко ценим времето, не само времето като живот, а и като климат, все нещо не ни достига....

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...