21.05.2016 г., 16:58

За хубавото време

508 0 1

Едни го мразеха, а други го обичаха.
Едни го искаха, а други - вече не.
С различни чувства, хората привличаше.
Вълнуваха се всички въобще.

 

Обсъждаха го медиите често.
Бе сякаш чудо, спуснато нарочно.
Преплитаха се разни интереси,
дали да свърши или да започне.

 

Но можеш ли да промениш съдбата,
която с простосмъртни се шегува?
Когато има ураганен вятър,
орелът в полет, винаги танцува.

 

Хамлетов въпрос нима е нужен,
щом отговорът в бъдещето дреме?
Искаш или не, ще ти се случи
да изживееш хубавото време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих, Валко, рядко ценим времето, не само времето като живот, а и като климат, все нещо не ни достига....

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...