1 окт. 2011 г., 08:59

За живеца 

  Поэзия » Другая
814 0 19

Мое крехко,

илюзорно щастие,

като мъглица

над тепетата разпръскваш се

и все по-трудно ми е

шепичка от теб да си запазя

в пастта на галопиращия град.

Едва покълнало стръкче обич,

дали бетонът ще те пощади?

А напират сокове –

живецът бори се,

все още…

© Росица Танчева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??