Oct 1, 2011, 8:59 AM

За живеца 

  Poetry » Other
812 0 19

Мое крехко,

илюзорно щастие,

като мъглица

над тепетата разпръскваш се

и все по-трудно ми е

шепичка от теб да си запазя

в пастта на галопиращия град.

Едва покълнало стръкче обич,

дали бетонът ще те пощади?

А напират сокове –

живецът бори се,

все още…

© Росица Танчева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??