1.10.2011 г., 8:59 ч.

За живеца 

  Поезия » Друга
850 0 19

Мое крехко,

илюзорно щастие,

като мъглица

над тепетата разпръскваш се

и все по-трудно ми е

шепичка от теб да си запазя

в пастта на галопиращия град.

Едва покълнало стръкче обич,

дали бетонът ще те пощади?

А напират сокове –

живецът бори се,

все още…

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??