За любов
Как така ме намери
сред телесния зов
за любов
на толкова други
жени
непоискани,
сякаш мислите,
преболели да чакат
докосване в мрака
са те искали
истински.
Сякаш дланите,
укротени от плахост
за докосване сляпо
са те носили
в мекотата на пръстите...
И са искали още.
И са чакали още...
И с душа
непокорна, некръстена -
премаляла
в очите ти лягам.
Късно е
за последно докосване
и си мисля
за после...
Сетивата ми някой е вързал
на възел.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Добрева Все права защищены
