11.01.2008 г., 8:25 ч.

За любов 

  Поезия » Любовна
657 0 3
 

Как така ме намери

сред телесния зов

за любов

на толкова други

жени

непоискани,

сякаш мислите,

преболели да чакат

докосване в мрака

са те искали

истински.

Сякаш дланите,

укротени от плахост

за докосване сляпо

са те носили

в мекотата на пръстите...

И са искали още.

И са чакали още...

И с душа

непокорна, некръстена -

премаляла

в очите ти лягам.

Късно е

за последно докосване

и си мисля

за после...

Сетивата ми някой е вързал

на възел.

 

© Мери Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??