За любов
Как така ме намери
сред телесния зов
за любов
на толкова други
жени
непоискани,
сякаш мислите,
преболели да чакат
докосване в мрака
са те искали
истински.
Сякаш дланите,
укротени от плахост
за докосване сляпо
са те носили
в мекотата на пръстите...
И са искали още.
И са чакали още...
И с душа
непокорна, некръстена -
премаляла
в очите ти лягам.
Късно е
за последно докосване
и си мисля
за после...
Сетивата ми някой е вързал
на възел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
