Jan 11, 2008, 8:25 AM

За любов

  Poetry » Love
838 0 3
 

Как така ме намери

сред телесния зов

за любов

на толкова други

жени

непоискани,

сякаш мислите,

преболели да чакат

докосване в мрака

са те искали

истински.

Сякаш дланите,

укротени от плахост

за докосване сляпо

са те носили

в мекотата на пръстите...

И са искали още.

И са чакали още...

И с душа

непокорна, некръстена -

премаляла

в очите ти лягам.

Късно е

за последно докосване

и си мисля

за после...

Сетивата ми някой е вързал

на възел.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...