Jan 11, 2008, 8:25 AM

За любов

  Poetry » Love
834 0 3
 

Как така ме намери

сред телесния зов

за любов

на толкова други

жени

непоискани,

сякаш мислите,

преболели да чакат

докосване в мрака

са те искали

истински.

Сякаш дланите,

укротени от плахост

за докосване сляпо

са те носили

в мекотата на пръстите...

И са искали още.

И са чакали още...

И с душа

непокорна, некръстена -

премаляла

в очите ти лягам.

Късно е

за последно докосване

и си мисля

за после...

Сетивата ми някой е вързал

на възел.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...