Jan 11, 2008, 8:25 AM

За любов

  Poetry » Love
833 0 3
 

Как така ме намери

сред телесния зов

за любов

на толкова други

жени

непоискани,

сякаш мислите,

преболели да чакат

докосване в мрака

са те искали

истински.

Сякаш дланите,

укротени от плахост

за докосване сляпо

са те носили

в мекотата на пръстите...

И са искали още.

И са чакали още...

И с душа

непокорна, некръстена -

премаляла

в очите ти лягам.

Късно е

за последно докосване

и си мисля

за после...

Сетивата ми някой е вързал

на възел.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...