14 окт. 2012 г., 14:49

За неделите да поговорим

829 0 2

А днес отново е неделя

и спътникът ми в този ден

е само празната постеля

и тишината вътре в мен...

Неделята е ден за други

и с мен несвързани неща.

Един от тези дни, превърнали

в обида обичта.

Неделята е пик на самотата-

напомнящ за изтичащото време,

за нишката, която безпощадно

се вие върху тънкото вретено...

Неделята, така разписала ме,

десетилетно ме познава-

тя всеки път със мен здрависва се,

че съм отново оцеляла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...