14.10.2012 г., 14:49

За неделите да поговорим

827 0 2

А днес отново е неделя

и спътникът ми в този ден

е само празната постеля

и тишината вътре в мен...

Неделята е ден за други

и с мен несвързани неща.

Един от тези дни, превърнали

в обида обичта.

Неделята е пик на самотата-

напомнящ за изтичащото време,

за нишката, която безпощадно

се вие върху тънкото вретено...

Неделята, така разписала ме,

десетилетно ме познава-

тя всеки път със мен здрависва се,

че съм отново оцеляла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....