А днес отново е неделя
и спътникът ми в този ден
е само празната постеля
и тишината вътре в мен...
Неделята е ден за други
и с мен несвързани неща.
Един от тези дни, превърнали
в обида обичта.
Неделята е пик на самотата-
напомнящ за изтичащото време,
за нишката, която безпощадно
се вие върху тънкото вретено...
Неделята, така разписала ме,
десетилетно ме познава-
тя всеки път със мен здрависва се,
че съм отново оцеляла.
© Анита Габровска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
