Oct 14, 2012, 2:49 PM

За неделите да поговорим

  Poetry » Love
830 0 2

А днес отново е неделя

и спътникът ми в този ден

е само празната постеля

и тишината вътре в мен...

Неделята е ден за други

и с мен несвързани неща.

Един от тези дни, превърнали

в обида обичта.

Неделята е пик на самотата-

напомнящ за изтичащото време,

за нишката, която безпощадно

се вие върху тънкото вретено...

Неделята, така разписала ме,

десетилетно ме познава-

тя всеки път със мен здрависва се,

че съм отново оцеляла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...