Довереница (Дочка Василева)
477 17398
4 дек. 2020 г., 02:02

За последно 

  Поэзия » Философская
764 7 11

 

Край мене пак порасна тишината

с един глас по-малко. И ме прегърна

горчивата тъга на празнотата,

защото мама към небето тръгна.

 

Остана ми вината за несправяне.

(Но Бог ми е свидетел, че опитах)

Уви, най-трудно е да кърпиш здраве

когато в мрежите си времето заплита

 

добрите намерения на грешници

със на светците сбърканите планове.

(Най-лошите ни пътища са лесните)

„По тях не тръгвай!”-  казваше ми мама.

 

Но ми прощаваше за кривите пътеки,

че кривините с обич се изправят.

Ще ми простиш ли, мамо? За последно…

И с прошката ти сняг по мен ще пада…

© Дочка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??