Довереница (Дочка Василева)
486 17606
4.12.2020 г., 2:02 ч.

За последно 

  Поезия » Философска
834 7 11

 

Край мене пак порасна тишината

с един глас по-малко. И ме прегърна

горчивата тъга на празнотата,

защото мама към небето тръгна.

 

Остана ми вината за несправяне.

(Но Бог ми е свидетел, че опитах)

Уви, най-трудно е да кърпиш здраве

когато в мрежите си времето заплита

 

добрите намерения на грешници

със на светците сбърканите планове.

(Най-лошите ни пътища са лесните)

„По тях не тръгвай!”-  казваше ми мама.

 

Но ми прощаваше за кривите пътеки,

че кривините с обич се изправят.

Ще ми простиш ли, мамо? За последно…

И с прошката ти сняг по мен ще пада…

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??