Довереница (Дочка Василева)
486 17606
Dec 4, 2020, 2:02 AM

За последно 

  Poetry » Phylosophy
832 7 11

 

Край мене пак порасна тишината

с един глас по-малко. И ме прегърна

горчивата тъга на празнотата,

защото мама към небето тръгна.

 

Остана ми вината за несправяне.

(Но Бог ми е свидетел, че опитах)

Уви, най-трудно е да кърпиш здраве

когато в мрежите си времето заплита

 

добрите намерения на грешници

със на светците сбърканите планове.

(Най-лошите ни пътища са лесните)

„По тях не тръгвай!”-  казваше ми мама.

 

Но ми прощаваше за кривите пътеки,

че кривините с обич се изправят.

Ще ми простиш ли, мамо? За последно…

И с прошката ти сняг по мен ще пада…

© Дочка Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??