ЗА СБОГОМ
Раздялата боли и сякаш в мен е празно.
За сбогом очите нежно се прегръщат.
Изгубих те, а не знаеш как ми трябваш.
Дали без теб ще съм отново същата?
Изгубих те и нямам сили да повярвам,
че утре ще се усмихне слънцето щастливо,
че времето превръща всяка болка в стара.
Не мога! Шептят сълзите ми. Умирам!
Изгубих те! Лицата плахо се усмихват.
За сбогом ръцете тихо си мълвят.
Глупачка съм! Дори не съм и искрена,
че след тебе дълго две очи болят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
