byboJle4e`f (Сияна Георгиева) byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
4 421
May 25, 2007, 8:08 AM

ЗА СБОГОМ

  Poetry
684 0 3

Раздялата боли и сякаш в мен е празно.
За сбогом очите нежно се прегръщат.
Изгубих те, а не знаеш как ми трябваш.
Дали без теб ще съм отново същата?

Изгубих те и нямам сили да повярвам,
че утре ще се усмихне слънцето щастливо,
че времето превръща всяка болка в стара.
Не мога! Шептят сълзите ми. Умирам!

Изгубих те! Лицата плахо се усмихват.
За сбогом ръцете тихо си мълвят.
Глупачка съм! Дори не съм и искрена,
че след тебе дълго две очи болят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0