hristam (Христина Мачикян)
531 928
29 авг. 2012 г., 13:45

За спомен 

  Поэзия » Другая
732 0 2

Все още са високи планините,
реките пак са хукнали нанякъде,
задъхани във мокрото си синьо.
Над равнините - златни както някога -
небето си е още от коприна...
Или това е просто отпечатък
от нечие полуизтрито  вчера,
когато беше блян едно "оттатък",
където рухват всички бариери.
Отвъд, където  в сбъднатото утре
полека избледнява онзи спомен
за  пълното със птичи песни утро.
И изгревът, над селски двор отронен.

 

© Христина Мачикян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • хубав стих!
  • Заболя ме за "полуизтритото вчера". Иска ми се да не "избледнява онзи спомен за пълното със птичи песни утро". Родното е винаги красиво, светло и топло. Но за съжаление вече имаме примери за това как някои българи отвън забравят родината си.
    Харесвам стиха ти, Хриси.С поздрав!
Предложения
: ??:??