29 авг. 2012 г., 13:45

За спомен

Поэзия » Другая

891 0 2

Все още са високи планините,
реките пак са хукнали нанякъде,
задъхани във мокрото си синьо.
Над равнините - златни както някога -
небето си е още от коприна...
Или това е просто отпечатък
от нечие полуизтрито вчера,
когато беше блян едно "оттатък",
където рухват всички бариери.
Отвъд, където в сбъднатото утре
полека избледнява онзи спомен
за пълното със птичи песни утро.
И изгревът, над селски двор отронен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

magnum (Венцислав Янакиев)

хубав стих!

2012-08-29T19:54:34+03:00
kampanula (Татяна)

Заболя ме за "полуизтритото вчера". Иска ми се да не "избледнява онзи спомен за пълното със птичи песни утро". Родното е винаги красиво, светло и топло. Но за съжаление вече имаме примери за това как някои българи отвън забравят родината си.
Харесвам стиха ти, Хриси.С поздрав!

2012-08-29T14:21:05+03:00