За спомен
Все още са високи планините,
реките пак са хукнали нанякъде,
задъхани във мокрото си синьо.
Над равнините - златни както някога -
небето си е още от коприна...
Или това е просто отпечатък
от нечие полуизтрито вчера,
когато беше блян едно "оттатък",
където рухват всички бариери.
Отвъд, където в сбъднатото утре
полека избледнява онзи спомен
за пълното със птичи песни утро.
И изгревът, над селски двор отронен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
С поздрав!