Aug 29, 2012, 1:45 PM

За спомен

  Poetry » Other
893 0 2

Все още са високи планините,
реките пак са хукнали нанякъде,
задъхани във мокрото си синьо.
Над равнините - златни както някога -
небето си е още от коприна...
Или това е просто отпечатък
от нечие полуизтрито  вчера,
когато беше блян едно "оттатък",
където рухват всички бариери.
Отвъд, където  в сбъднатото утре
полека избледнява онзи спомен
за  пълното със птичи песни утро.
И изгревът, над селски двор отронен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

  • хубав стих!
  • Заболя ме за "полуизтритото вчера". Иска ми се да не "избледнява онзи спомен за пълното със птичи песни утро". Родното е винаги красиво, светло и топло. Но за съжаление вече имаме примери за това как някои българи отвън забравят родината си.
    Харесвам стиха ти, Хриси.С поздрав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...