Все още са високи планините,
реките пак са хукнали нанякъде,
задъхани във мокрото си синьо.
Над равнините - златни както някога -
небето си е още от коприна...
Или това е просто отпечатък
от нечие полуизтрито вчера,
когато беше блян едно "оттатък",
където рухват всички бариери.
Отвъд, където в сбъднатото утре
полека избледнява онзи спомен
за пълното със птичи песни утро.
И изгревът, над селски двор отронен.
© Христина Мачикян All rights reserved.
С поздрав!Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
