За супата и още нещо
Кроим си картата от гънки,
разлистила се на челóто -
дали са паяжини тънки
или пък пътят към Голгота?
А делникът, в невзрак разпънат
между котлон, домат и чушка,
подухва все по-хладно вън,
щом няма няма жар във двама души...
И сутрин, в шест, отново тичам,
но сякаш трап пред мен отвори
въпросът как да те обичам
наред със супата във вторник...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
