Кроим си картата от гънки,
разлистила се на челóто -
дали са паяжини тънки
или пък пътят към Голгота?
А делникът, в невзрак разпънат
между котлон, домат и чушка,
подухва все по-хладно вън,
щом няма няма жар във двама души...
И сутрин, в шест, отново тичам,
но сякаш трап пред мен отвори
въпросът как да те обичам
наред със супата във вторник...
© Миглена Миткова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
