За супата и още нещо
Кроим си картата от гънки,
разлистила се на челóто -
дали са паяжини тънки
или пък пътят към Голгота?
А делникът, в невзрак разпънат
между котлон, домат и чушка,
подухва все по-хладно вън,
щом няма няма жар във двама души...
И сутрин, в шест, отново тичам,
но сякаш трап пред мен отвори
въпросът как да те обичам
наред със супата във вторник...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
