28 июн. 2017 г., 09:07

За теб 

  Поэзия
586 5 4

 

Наистина ли беше глупава мечта?
Не мисля... Аз поисках да те стигна.
Ти винаги ще бъдеш вечността.


И слънцето дори да е бесило...

 

аз вярвам в тишината на страха.
И в тихите следобеди невидимост.
В праха, от който нищо не разбрах.


Дори да стане смърт, ще се надигне...

 

първичен звук на паднали души.
След щастието - сняг, за да ни стопли.
От хаоса - миг, тъй цветен миг.


За теб да бъда, искам, вечна пролет!

© Йоана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??