Наистина ли беше глупава мечта?
Не мисля... Аз поисках да те стигна.
Ти винаги ще бъдеш вечността.
И слънцето дори да е бесило...
аз вярвам в тишината на страха.
И в тихите следобеди невидимост.
В праха, от който нищо не разбрах.
Дори да стане смърт, ще се надигне...
първичен звук на паднали души.
След щастието - сняг, за да ни стопли.
От хаоса - миг, тъй цветен миг.
За теб да бъда, искам, вечна пролет!