28.06.2017 г., 9:07 ч.

За теб 

  Поезия
584 5 4

 

Наистина ли беше глупава мечта?
Не мисля... Аз поисках да те стигна.
Ти винаги ще бъдеш вечността.


И слънцето дори да е бесило...

 

аз вярвам в тишината на страха.
И в тихите следобеди невидимост.
В праха, от който нищо не разбрах.


Дори да стане смърт, ще се надигне...

 

първичен звук на паднали души.
След щастието - сняг, за да ни стопли.
От хаоса - миг, тъй цветен миг.


За теб да бъда, искам, вечна пролет!

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??