9 авг. 2015 г., 19:54

За теб....

635 0 0

Добре дошла съм, но не знам  къде.

Светът от малка сякаш изолира ме.

Майка и баща не срещнах аз,

но ще кажа, че успях да оцелея и без тях.

Раната в сърцето ми продължава,

въпреки това, да ме гори.

Не минаха 15 дни, нито 20 години,

а цял живот без тези важни две фигури.

Това ли беше? 

Защо някои неща нямат логика изобщо?

Аз човек изоставен и оплют от други!

Заслужавах си съдбата???

Но край вече схванах като господ ми каза

``аз ще ти покажа кой  те заслужава``.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Косара Коцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...