9.08.2015 г., 19:54

За теб....

630 0 0

Добре дошла съм, но не знам  къде.

Светът от малка сякаш изолира ме.

Майка и баща не срещнах аз,

но ще кажа, че успях да оцелея и без тях.

Раната в сърцето ми продължава,

въпреки това, да ме гори.

Не минаха 15 дни, нито 20 години,

а цял живот без тези важни две фигури.

Това ли беше? 

Защо някои неща нямат логика изобщо?

Аз човек изоставен и оплют от други!

Заслужавах си съдбата???

Но край вече схванах като господ ми каза

``аз ще ти покажа кой  те заслужава``.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Косара Коцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...