Aug 9, 2015, 7:54 PM

За теб....

  Poetry » Other
632 0 0

Добре дошла съм, но не знам  къде.

Светът от малка сякаш изолира ме.

Майка и баща не срещнах аз,

но ще кажа, че успях да оцелея и без тях.

Раната в сърцето ми продължава,

въпреки това, да ме гори.

Не минаха 15 дни, нито 20 години,

а цял живот без тези важни две фигури.

Това ли беше? 

Защо някои неща нямат логика изобщо?

Аз човек изоставен и оплют от други!

Заслужавах си съдбата???

Но край вече схванах като господ ми каза

``аз ще ти покажа кой  те заслужава``.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Косара Коцева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...