Aug 9, 2015, 7:54 PM

За теб....

  Poetry » Other
638 0 0

Добре дошла съм, но не знам  къде.

Светът от малка сякаш изолира ме.

Майка и баща не срещнах аз,

но ще кажа, че успях да оцелея и без тях.

Раната в сърцето ми продължава,

въпреки това, да ме гори.

Не минаха 15 дни, нито 20 години,

а цял живот без тези важни две фигури.

Това ли беше? 

Защо някои неща нямат логика изобщо?

Аз човек изоставен и оплют от други!

Заслужавах си съдбата???

Но край вече схванах като господ ми каза

``аз ще ти покажа кой  те заслужава``.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Косара Коцева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...