За теб
В морето от лица аз търся теб.
Забрави ли ме в твоя край далечен, защо ми отреди така съдбата строга споменът по теб да бъде вечен? Да чуствам нежните ти ласки ръцете ти протегнати към мен очите - блеснали от щастие, да галят с поглед моето лице. Обичам да си спомням в тишината за топлотата и за нежния ти глас, обичам да мечтая в тъмнината за твоите прегръдки и целувки аз.
Забрави ли ме в твоя край далечен, защо ми отреди така съдбата строга споменът по теб да бъде вечен? Да чуствам нежните ти ласки ръцете ти протегнати към мен очите - блеснали от щастие, да галят с поглед моето лице. Обичам да си спомням в тишината за топлотата и за нежния ти глас, обичам да мечтая в тъмнината за твоите прегръдки и целувки аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Димова Все права защищены
