Dec 11, 2006, 2:25 PM

За теб

  Poetry
1.1K 0 5
В морето от лица аз търся теб.
Забрави ли ме в твоя край далечен, защо ми отреди така съдбата строга споменът по теб да бъде вечен? Да чуствам нежните ти ласки ръцете ти протегнати към мен очите - блеснали от щастие, да галят с поглед моето лице. Обичам да си спомням в тишината за топлотата и за нежния ти глас, обичам да мечтая в тъмнината за твоите прегръдки и целувки аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...