i2na (Инна)
145 1101
19 нояб. 2007 г., 16:38

Забрава 

  Поэзия
618 0 16

По калдаръмените улички на спомена

прегракнали птици

кълват твоя смях.

На трошици

кълват зад гърба ми

всички покриви,

къщите,

целия град...

Наронени спомени,

като хляб,

остават след мен по следите ми.

И сиво очакване,

сгушено в комина на свойта безсезонност.

По кадаръмените улички на спомена

никнат вече треви над твоята сянка,

забравена...

А после сняг ще покрие разпилените думи.

И сякаш бели листове,

никога неизписвани,

снежните преспи ще затрупат всяка стъпка.

Бездумие.

И чиста тишина.

В очите ми ще бъде бяло -

далечен континент от неоткритост,

където чакат първа експедиция.

В очите ми ще бъде бяло -

безкрайна шир от чиста тишина,

където нощем няма мрак.

И няма изгрев в утрото.

И в мислите ще бъде бяло -

петно, граничещо, ръбато със безпаметност.

Замръзнало. Напукано. И с лебеди,

които търсят свойте брегове.

В душата ми ще бъде бяло.

И снежна безначалност -

отначало.

Без теб ще тръгне пак животът

във кръговата си посочност.

И може би,

понякога,

във нощите,

като далечно, странно „дежа вю”,

ще се явяваш в цветните ми сънища.

А аз ще те прегръщам с бели длани.

.................................................................

По калдаръмените улички без спомени

се ронят дните,

сухи като хляб.

Рояци птици кацат и отлитат,

прегракнали от вятър и от път.

А хората минават без следи,

в очите ми,

неволно отразени...

... И бавно се раздавам - на трошици,

та гладните да помнят после мене.

И бавно се раздавам...

А косите ми -

до корен побелели са

от сляпа безсезонност и забрава.

© Инна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??