7 февр. 2015 г., 01:02  

Забравихме...

1.5K 0 17

Забравихме какво е топлина.

Ръцете ни отдавна не прегръщат.

Забили пръсти в ежедневна суета

от себе си започнахме да се извръщаме.

 

Забравихме какво е доброта.

Очите ни отдавна ослепяха,

за чужда болка, за отронена сълза.

Затворени в черупки опустяхме.

 

Забравихме какво е любовта.

Душите ни избягаха от болка.

От несподеляне, от грях, от самота

сърцата си заровихме дълбоко.

 

Забравихме дори и да живеем

затворени в бетонните си клетки.

Забравихме най-ценната повеля -

да сме човеци, не марионетки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ангел, благодаря за милите думи. Аз съм обикновен човек и не мога да обвинявам само другите тъй като не съм идеална. Всички грешим, но е важно да осъзнаваме грешките си и да се учим от тях! Хареса ми предложението ти за смяната на думата, но незнам дали е редно да направя корекцията понеже идеята не е моя.
    Ирен, благодаря за поздрава. Винаги трябва да има надежда
  • Да... преди малко в коментар пуснах линк към тази песен, но тук теб също искам ад поздравя с нея... https://www.youtube.com/watch?v=CuO96Ulwmdk
  • Много е хубаво, Биляна!
    Харесва ми и това, че казваш "забравихме", а не "забравихте" - въпреки че ти самата явно не си забравила; но не обвиняваш, а и себе си пишеш при нас. Такова нещо може да се чуе само от достойните.
    Една думичка обаче ми се струва, че може да се замени. В последните два реда:
    "Забравихме най-ценната повеля -
    да сме човеци, не марионетки."
    "най-ценната" да се замени с "най-важната".

    Защото, мисля си, повелята е важна; но тъй като сме я забравили и не я изпълняваме, спорно е дали може да се нарече и ценна.
  • Иво, Евелина, благодаря, че споделихте
  • !!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...