Feb 7, 2015, 1:02 AM  

Забравихме...

  Poetry
1.5K 0 17

Забравихме какво е топлина.

Ръцете ни отдавна не прегръщат.

Забили пръсти в ежедневна суета

от себе си започнахме да се извръщаме.

 

Забравихме какво е доброта.

Очите ни отдавна ослепяха,

за чужда болка, за отронена сълза.

Затворени в черупки опустяхме.

 

Забравихме какво е любовта.

Душите ни избягаха от болка.

От несподеляне, от грях, от самота

сърцата си заровихме дълбоко.

 

Забравихме дори и да живеем

затворени в бетонните си клетки.

Забравихме най-ценната повеля -

да сме човеци, не марионетки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ангел, благодаря за милите думи. Аз съм обикновен човек и не мога да обвинявам само другите тъй като не съм идеална. Всички грешим, но е важно да осъзнаваме грешките си и да се учим от тях! Хареса ми предложението ти за смяната на думата, но незнам дали е редно да направя корекцията понеже идеята не е моя.
    Ирен, благодаря за поздрава. Винаги трябва да има надежда
  • Да... преди малко в коментар пуснах линк към тази песен, но тук теб също искам ад поздравя с нея... https://www.youtube.com/watch?v=CuO96Ulwmdk
  • Много е хубаво, Биляна!
    Харесва ми и това, че казваш "забравихме", а не "забравихте" - въпреки че ти самата явно не си забравила; но не обвиняваш, а и себе си пишеш при нас. Такова нещо може да се чуе само от достойните.
    Една думичка обаче ми се струва, че може да се замени. В последните два реда:
    "Забравихме най-ценната повеля -
    да сме човеци, не марионетки."
    "най-ценната" да се замени с "най-важната".

    Защото, мисля си, повелята е важна; но тъй като сме я забравили и не я изпълняваме, спорно е дали може да се нарече и ценна.
  • Иво, Евелина, благодаря, че споделихте
  • !!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...