7.02.2015 г., 1:02  

Забравихме...

1.5K 0 17

Забравихме какво е топлина.

Ръцете ни отдавна не прегръщат.

Забили пръсти в ежедневна суета

от себе си започнахме да се извръщаме.

 

Забравихме какво е доброта.

Очите ни отдавна ослепяха,

за чужда болка, за отронена сълза.

Затворени в черупки опустяхме.

 

Забравихме какво е любовта.

Душите ни избягаха от болка.

От несподеляне, от грях, от самота

сърцата си заровихме дълбоко.

 

Забравихме дори и да живеем

затворени в бетонните си клетки.

Забравихме най-ценната повеля -

да сме човеци, не марионетки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ангел, благодаря за милите думи. Аз съм обикновен човек и не мога да обвинявам само другите тъй като не съм идеална. Всички грешим, но е важно да осъзнаваме грешките си и да се учим от тях! Хареса ми предложението ти за смяната на думата, но незнам дали е редно да направя корекцията понеже идеята не е моя.
    Ирен, благодаря за поздрава. Винаги трябва да има надежда
  • Да... преди малко в коментар пуснах линк към тази песен, но тук теб също искам ад поздравя с нея... https://www.youtube.com/watch?v=CuO96Ulwmdk
  • Много е хубаво, Биляна!
    Харесва ми и това, че казваш "забравихме", а не "забравихте" - въпреки че ти самата явно не си забравила; но не обвиняваш, а и себе си пишеш при нас. Такова нещо може да се чуе само от достойните.
    Една думичка обаче ми се струва, че може да се замени. В последните два реда:
    "Забравихме най-ценната повеля -
    да сме човеци, не марионетки."
    "най-ценната" да се замени с "най-важната".

    Защото, мисля си, повелята е важна; но тъй като сме я забравили и не я изпълняваме, спорно е дали може да се нарече и ценна.
  • Иво, Евелина, благодаря, че споделихте
  • !!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...