reinbow (Биляна Битолска)
552 1407
7.02.2015 г., 1:02 ч.  

Забравихме... 

  Поезия
1292 0 17

Забравихме какво е топлина.

Ръцете ни отдавна не прегръщат.

Забили пръсти в ежедневна суета

от себе си започнахме да се извръщаме.

 

Забравихме какво е доброта.

Очите ни отдавна ослепяха,

за чужда болка, за отронена сълза.

Затворени в черупки опустяхме.

 

Забравихме какво е любовта.

Душите ни избягаха от болка.

От несподеляне, от грях, от самота

сърцата си заровихме дълбоко.

 

Забравихме дори и да живеем

затворени в бетонните си клетки.

Забравихме най-ценната повеля -

да сме човеци, не марионетки.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ангел, благодаря за милите думи. Аз съм обикновен човек и не мога да обвинявам само другите тъй като не съм идеална. Всички грешим, но е важно да осъзнаваме грешките си и да се учим от тях! Хареса ми предложението ти за смяната на думата, но незнам дали е редно да направя корекцията понеже идеята не е моя.
    Ирен, благодаря за поздрава. Винаги трябва да има надежда
  • Да... преди малко в коментар пуснах линк към тази песен, но тук теб също искам ад поздравя с нея... https://www.youtube.com/watch?v=CuO96Ulwmdk
  • Много е хубаво, Биляна!
    Харесва ми и това, че казваш "забравихме", а не "забравихте" - въпреки че ти самата явно не си забравила; но не обвиняваш, а и себе си пишеш при нас. Такова нещо може да се чуе само от достойните.
    Една думичка обаче ми се струва, че може да се замени. В последните два реда:
    "Забравихме най-ценната повеля -
    да сме човеци, не марионетки."
    "най-ценната" да се замени с "най-важната".

    Защото, мисля си, повелята е важна; но тъй като сме я забравили и не я изпълняваме, спорно е дали може да се нарече и ценна.
  • Иво, Евелина, благодаря, че споделихте
  • !!!
  • Хората са много, но Човеците сте малко... Благодаря ти!
  • Благодаря на всички, които прочетоха, почувстваха и споделиха.
    Аз все още вярвам, че са останали ЧОВЕЦИ, макар все по-рядко да ги срещам и от това да ме боли много, но надеждата ми ще е жива до последно, защото иначе просто нищо няма смисъл!
    Нека не губим себе си, животът е твърде кратък!
  • Добре казано и малко тъжно
    и реално, за съжаление.
  • Изплъзва ни се хубавото на този живот...
    Споделям!
  • Е... все са останали добри човеци... някъде по тихоокеанските острови.
  • Много актуална, истинска и болезнена творба, Биляна!
    Още не е съвсем късно да отворим очите си!
    Дано творбата ти е вълшебна и да събуди заспалите!
    Поздрав и светли дни!
  • Уви... действителност.
    Много добро!
  • Забравихме...
  • Споделям. Да, "забравихме най-ценната повеля - да сме човеци, не марионетки."
  • простичко, хубаво, мъдро...
  • Така е.Забравихме да сме човеци!
  • За съжаление...
Предложения
: ??:??