despod (Гергана)
39 895
22 дек. 2009 г., 14:00

Зад онази врата... 

  Поэзия » Другая
1303 0 13

Там, зад онази голяма врата,

плачат заключени моите детски копнежи.

Нямам ключ. Непозната е тази жена...

А асмата все така горделиво се ежи.

 

Непокътнат... моят замък голям -

с хлад сега всяка мисъл намята…

Толкова чуждо… Пулсът е ням.

Съсухрени спомени безжалният вятър подмята.

 

„Ето, върнах се” нещо в мен прокънтя.

И сякаш раздра се небето ми цяло .                 

Чужди ръце на мечтите ми шарят крила

и рисуват прозорците в бяло.

© Гергана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??