Там, зад онази голяма врата,
плачат заключени моите детски копнежи.
Нямам ключ. Непозната е тази жена...
А асмата все така горделиво се ежи.
Непокътнат... моят замък голям -
с хлад сега всяка мисъл намята…
Толкова чуждо… Пулсът е ням.
Съсухрени спомени безжалният вятър подмята.
„Ето, върнах се” нещо в мен прокънтя.
И сякаш раздра се небето ми цяло .
Чужди ръце на мечтите ми шарят крила
и рисуват прозорците в бяло.