Там, зад онази голяма врата,
плачат заключени моите детски копнежи.
Нямам ключ. Непозната е тази жена...
А асмата все така горделиво се ежи.
Непокътнат... моят замък голям -
с хлад сега всяка мисъл намята…
Толкова чуждо… Пулсът е ням.
Съсухрени спомени безжалният вятър подмята.
„Ето, върнах се” нещо в мен прокънтя.
И сякаш раздра се небето ми цяло .
Чужди ръце на мечтите ми шарят крила
и рисуват прозорците в бяло.
© Гергана All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
