despod (Гергана)
39 895
22.12.2009 г., 14:00 ч.

Зад онази врата... 

  Поезия » Друга
1510 0 13

Там, зад онази голяма врата,

плачат заключени моите детски копнежи.

Нямам ключ. Непозната е тази жена...

А асмата все така горделиво се ежи.

 

Непокътнат... моят замък голям -

с хлад сега всяка мисъл намята…

Толкова чуждо… Пулсът е ням.

Съсухрени спомени безжалният вятър подмята.

 

„Ето, върнах се” нещо в мен прокънтя.

И сякаш раздра се небето ми цяло .                 

Чужди ръце на мечтите ми шарят крила

и рисуват прозорците в бяло.

© Гергана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??