Задушница
ЗАДУШНИЦА
Градушката помете всеки цвят –
би яростно, свирепо, ненасито.
Черешата остана без деца.
Сиротна плаче нощем под звездите.
И в моята душа градушка би,
Издра я и пречупи безпощадно.
Навярно както в хиляди съдби –
горчилка и на мене ми се падна.
В безсилието ми таи се вик...
Богатството – измамливо и грешно,
раздала бих заради този миг –
да вкуси мама първите череши.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
