Задушница
ЗАДУШНИЦА
Градушката помете всеки цвят –
би яростно, свирепо, ненасито.
Черешата остана без деца.
Сиротна плаче нощем под звездите.
И в моята душа градушка би,
Издра я и пречупи безпощадно.
Навярно както в хиляди съдби –
горчилка и на мене ми се падна.
В безсилието ми таи се вик...
Богатството – измамливо и грешно,
раздала бих заради този миг –
да вкуси мама първите череши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
