ЗАДУШНИЦА
Градушката помете всеки цвят –
би яростно, свирепо, ненасито.
Черешата остана без деца.
Сиротна плаче нощем под звездите.
И в моята душа градушка би,
Издра я и пречупи безпощадно.
Навярно както в хиляди съдби –
горчилка и на мене ми се падна.
В безсилието ми таи се вик...
Богатството – измамливо и грешно,
раздала бих заради този миг –
да вкуси мама първите череши.
© Валентина Йотова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
