24 мар. 2008 г., 23:28

Загубен

Поэзия » Другая

904 0 7

Изгубен, скитам се навред,
из между лутащите твари.
А в погледа си празен на поет
не нося никакво послание.

От тук ли съм и накъде отивам,
не искам аз дори да зная.
Каквото мога - давам, вземам,
но ето, че му се вижда краят.

Със свита длан вървя напред,
а в нея мъничко ключе.
Забравих аз от бъхтане навред,
какво заключило е малкото момче.

И идва ден, по-сив от този,
смразява всичко покрай мен.
Тогава губя всичките облози
и ме захвърля в страшен плен.

Притихвам в ъгъл уморен,
и нещо странно ме унася.
Крещя до болка озверен,
но... само ехото приглася.

10.04.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

~iSkRiCa~ (Свобода)

Със свита длан вървя напред,
а в нея мъничко ключе.
Забравих аз от бъхтане навред,
какво заключило е малкото момче.

Прегръщам те

2008-05-06T22:23:39+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Погледът на поета не може да е празен. Дори когато блуждае, обгърнат от сивота, апатия... отчаяние, той носи светлата искра на очакващата светлина.
Поздрав за откровението!

2008-05-02T13:01:27+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много тъжно поетично откровение...!
с обич, Ивелин.

2008-03-25T11:40:15+02:00
Вив (Ваня)

Харесва ми като идея, има живот в него...но мисля, че може да се пипне конструкцията особено на втория стих. "Но ето, че му се вижда краят", тук това "му", нарушава стъпката например. "Краят" пък се явява допълнение и макар в мерена реч, си струва да се спазва правописа и още няколко подобни забележки. Не ми се иска да звуча като сухар, но за да се получи нещо хубаво, се налага и с тези неща да се съобразяваме.

2008-03-25T07:57:13+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Жестока изповед!Само не озверявай!

2008-03-25T06:58:42+02:00