Admirala (Ивелин Митев)
3 0
24.03.2008 г., 23:28 ч.

Загубен 

  Поезия » Друга
682 0 7

Изгубен, скитам се навред,
из между лутащите твари.
А в погледа си празен на поет
не нося никакво послание.

От тук ли съм и накъде отивам,
не искам аз дори да зная.
Каквото мога - давам, вземам,
но ето, че му се вижда краят.

Със свита длан вървя напред,
а в нея мъничко ключе.
Забравих аз от бъхтане навред,
какво заключило е малкото момче.

И идва ден, по-сив от този,
смразява всичко покрай мен.
Тогава губя всичките облози
и ме захвърля в страшен плен.

Притихвам в ъгъл уморен,
и нещо странно ме унася.
Крещя до болка озверен,
но... само ехото приглася.

10.04.2007

© Ивелин Митев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Със свита длан вървя напред,
    а в нея мъничко ключе.
    Забравих аз от бъхтане навред,
    какво заключило е малкото момче.

    Прегръщам те
  • Погледът на поета не може да е празен. Дори когато блуждае, обгърнат от сивота, апатия... отчаяние, той носи светлата искра на очакващата светлина.
    Поздрав за откровението!
  • Много тъжно поетично откровение...!
    с обич, Ивелин.
  • Харесва ми като идея, има живот в него...но мисля, че може да се пипне конструкцията особено на втория стих. "Но ето, че му се вижда краят", тук това "му", нарушава стъпката например. "Краят" пък се явява допълнение и макар в мерена реч, си струва да се спазва правописа и още няколко подобни забележки. Не ми се иска да звуча като сухар, но за да се получи нещо хубаво, се налага и с тези неща да се съобразяваме.
  • Жестока изповед!Само не озверявай!
  • Хубаво е, Ивелин
  • Силно усещане носи стихът ти!
Предложения
: ??:??