Загубен
Изгубен, скитам се навред,
из между лутащите твари.
А в погледа си празен на поет
не нося никакво послание.
От тук ли съм и накъде отивам,
не искам аз дори да зная.
Каквото мога - давам, вземам,
но ето, че му се вижда краят.
Със свита длан вървя напред,
а в нея мъничко ключе.
Забравих аз от бъхтане навред,
какво заключило е малкото момче.
И идва ден, по-сив от този,
смразява всичко покрай мен.
Тогава губя всичките облози
и ме захвърля в страшен плен.
Притихвам в ъгъл уморен,
и нещо странно ме унася.
Крещя до болка озверен,
но... само ехото приглася.
10.04.2007
© Ивелин Митев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Погледът на поета не може да е празен. Дори когато блуждае, обгърнат от сивота, апатия... отчаяние, той носи светлата искра на очакващата светлина.
Поздрав за откровението! -
Много тъжно поетично откровение...!
с обич, Ивелин. -
Харесва ми като идея, има живот в него...но мисля, че може да се пипне конструкцията особено на втория стих. "Но ето, че му се вижда краят", тук това "му", нарушава стъпката например. "Краят" пък се явява допълнение и макар в мерена реч, си струва да се спазва правописа и още няколко подобни забележки. Не ми се иска да звуча като сухар, но за да се получи нещо хубаво, се налага и с тези неща да се съобразяваме.
-
Жестока изповед!Само не озверявай!
-
Хубаво е, Ивелин
-
Силно усещане носи стихът ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
а в нея мъничко ключе.
Забравих аз от бъхтане навред,
какво заключило е малкото момче.
Прегръщам те