Загубен
Изгубен, скитам се навред,
из между лутащите твари.
А в погледа си празен на поет
не нося никакво послание.
От тук ли съм и накъде отивам,
не искам аз дори да зная.
Каквото мога - давам, вземам,
но ето, че му се вижда краят.
Със свита длан вървя напред,
а в нея мъничко ключе.
Забравих аз от бъхтане навред,
какво заключило е малкото момче.
И идва ден, по-сив от този,
смразява всичко покрай мен.
Тогава губя всичките облози
и ме захвърля в страшен плен.
Притихвам в ъгъл уморен,
и нещо странно ме унася.
Крещя до болка озверен,
но... само ехото приглася.
10.04.2007
© Ивелин Митев All rights reserved.
